В един без петнайсет след полунощ, седнал на мотора и скрит зад един от магазините, той запали цигара и хвърли небрежно полуизгорялата клечка кибрит. Димът потегли към белите дробове. Секунди по-късно те се издуха и част от него излетя през устните.
вторник, 7 февруари 2012 г.
неделя, 29 януари 2012 г.
КОИ СМЕ НИЕ ?
Тази препатила и страдаща все още земя… Този народ, толкова древен и културно богат, вечно тъпкан, угнетяван и осмиван. Горен от бурните пламъци на чуждата завист, но винаги оцеляващ! Защо ли? Хмм, защо ли…
Потискани и материално зависими… Със склонност вечно да се мразим… Да намираме само лошите черти на това, което създаваме. Не го правим защото от това се чувстваме добре. Но всяко друго създадено нещо има своята положителна и отрицателна страна. Вместо това да ни обедини и да си помагаме, ние използваме тая болка, за да притискаме силата. Слепи сме за успехите, които жънем навън с духа, въплътен в изкуството, културата, спорта и науката. Тези примери трябва да следваме, за да стопим негативните… Ония, заради които губим себеуважението и себе си. Като личности, като народ. Заради които останалия свят ни се подиграва и ненавижда. И с право ни тъпка.
Да спрем да бъдем кламера, който прикачваме от лист на лист. Нека помним какво сме създали, за да вървим смело напред. Да се стремим да го подобряваме. Да бъдем положителната част. Защото силата е в нас. Чака да я извисим.
Абонамент за:
Публикации (Atom)