В един без петнайсет след полунощ, седнал на мотора и скрит зад един от магазините, той запали цигара и хвърли небрежно полуизгорялата клечка кибрит. Димът потегли към белите дробове. Секунди по-късно те се издуха и част от него излетя през устните.
вторник, 7 февруари 2012 г.
неделя, 29 януари 2012 г.
КОИ СМЕ НИЕ ?
Тази препатила и страдаща все още земя… Този народ, толкова древен и културно богат, вечно тъпкан, угнетяван и осмиван. Горен от бурните пламъци на чуждата завист, но винаги оцеляващ! Защо ли? Хмм, защо ли…
Потискани и материално зависими… Със склонност вечно да се мразим… Да намираме само лошите черти на това, което създаваме. Не го правим защото от това се чувстваме добре. Но всяко друго създадено нещо има своята положителна и отрицателна страна. Вместо това да ни обедини и да си помагаме, ние използваме тая болка, за да притискаме силата. Слепи сме за успехите, които жънем навън с духа, въплътен в изкуството, културата, спорта и науката. Тези примери трябва да следваме, за да стопим негативните… Ония, заради които губим себеуважението и себе си. Като личности, като народ. Заради които останалия свят ни се подиграва и ненавижда. И с право ни тъпка.
Да спрем да бъдем кламера, който прикачваме от лист на лист. Нека помним какво сме създали, за да вървим смело напред. Да се стремим да го подобряваме. Да бъдем положителната част. Защото силата е в нас. Чака да я извисим.
събота, 28 януари 2012 г.
СНЕГЪТ И ЛЕДЕНАТА КРАЛИЦА
Радостта от очакването за нещо приятно винаги е голяма. А когато то се случи ден по-късно, тя е с нищо несравнима.
Нетърпението преди да отворят вратите на залата прераства в огнено ликуване с първите тонове от концерта. Възторгът се дължи и на факта, че когато финландската кралица с лебедов глас излиза преди един сезон на сцената на Пловдивския амфитеатър тези фенове очакват изкристализирал железен звук, но се оказва, че само една бегла светлосянка от него пробягва покрай ушите им и бързо отшумява, за да отстъпи пред класическата атмосфера.
Ликът на кралицата, разделен от полусянка, се спуска от черна драперия пред многобройните запленени очи. Неравномерното дихание на всеки един в залата я поклаща като тих вятър. Броени минути след това тя се появява, а ние виждаме само силуетът й, който завършва с рогова корона. В кулминационен момент от първото парче тя маха короната и драперията пада, за да могат фенове и кралица да се видят ясно без никакви прегради.
Почитатели от различни възрасти силно, но и премерено показват насладата от факта, че въпреки лошите метеорологични условия, тя отново е на метри от тях. Премерено, защото когато тя спира да пее, за да съобщи нещо, всички млъкват като верни поданици.
Удивлението блести в техните и нейни очи и като слънчев лъч отново разтапя сърцето на ледената кралица, за да подкрепи вярата й, че в тези топли географски ширини хората , които ценят таланта й, желаят да я видят отново скоро. Макар това да бъде едва април догодина.
неделя, 22 януари 2012 г.
ПРИКАЗКА ЗА СЪДБАТА
Харесвал я. Още от първата седмица като студенти. Мислел, че и той не й бил безразличен. Правел опити да я склони. Просто на една разходка. Тя тактично му отказвала. Времето течало като слаба река.
Година по-късно тази тактичност взела да се износва. Мислите посипали душата му с жълти листа. Вятърът ги духнал в лицето му. Тя се натъжила и започнала да се навърта около него. Той, горкият, отново омекнал. Излизали два-три пъти. Изтърканата тактичност пак била на дневен (и нощен) ред.
През третата година ревността дошла заради негов приятел. Случили се някои неща. Но не особени. Той не пожелал да разваля приятелството си заради едно момиче. Приятелят и тя започнали да излизат. Той разбрал. Потъвал до дъното на гнева, но не се издавал, и пак изплувал до тихия, спокоен бряг. Решил да ги остави. Чувствата му се просмукали от леден дъх.
В края на следването тя се върнала при него. Нo той бил замръзнал. Не минало много време, тя му се обадила. Срещнали се. Оженили се. Бил поканил и приятеля си.
На третата година умряло и третото им дете.
Той се самоубил.
На третата година умряло и третото им дете.
Той се самоубил.
Връщане към миналото... Потискане... Съжаление... Безсилие... Смърт го отнели от нея. Тъга... Размисъл... Преоценка... Спомени... я върнали при приятеля му.
Родило им се дете. То пораснало здраво и красиво. Носело името на първото момче. Приятелят се чувствал виновен до края на живота си. Тя изглеждала щастлива и често споменавала името на сина си.
събота, 21 януари 2012 г.
ЩАСТИЕ
Късната работа уморяваше най-много очите й и когато видя онова нещо на дървото, помисли, че зрението й играе лоша шега. Приближавайки се, Лиана видя, че това не е камък, нито голямо гнездо, а нещо като вързоп. Душата й се разтрепери от покъртителната гледка.
Завито в одеяло, едно бебе стоеше изоставено между оплешивяващите клони. Леден полъх на ужас проникна в чувствителната й душа. Огледа се наоколо, сякаш да потърси помощ. Ушите й доловиха тих плач. Като че ли бебето се бе събудило и изплашило от внезапното присъствие на човек. Лиана протегна ръце да улови бебето, но спря объркана. То беше завързано. Треперещите й ръце се засуетяха, но успя да го отвърже и да го доближи до тялото си.
Бебето още нямаше коса, а малките му очи вече лееха поток от сълзи. Дребните му пръсти търсеха опора по тялото и тя го прегърна нежно.
Влязоха в апартамента. Лиана напали печката в кухнята и измъкна биберон от аптечката. Спомените за болнавото й дете я натъжиха още повече. Беше умряло няколко месеца след раждането и тя се грижеше съвсем сама за него. Мъжът й я бе напуснал, когато Лиана му каза, че е бременна и трябва да помислят за семейство.
Стопли мляко и след минута бебето я гледаше спокойно и плахо й се усмихваше. Докато го оглеждаше, тя забеляза някакво листче да се подава от джоба на елечето му. Измъкна го и зачете написаното.
“Съжаляваме за това, което направихме с бебето ни. Но и двамата с мъжа ми сме безработни. Не можехме да го хвърлим в някой контейнер, защото си представяхме ужаса от последствията. Искаме да попадне в добри ръце и да живее като всички нормални деца, обкръжен от истинско семейство. Ние нищо не можем да му осигурим. Благодарим на човека, който го приюти и го молим да ни прости.”
Лиана погледна бебето в мъничките му очи и му се усмихна през леко замрежения й от сълзи поглед.
- Имаш голям късмет, бебчо. Ще живеем като истинско семейство. – Тя го целуна по челцето и го притисна до себе си.
четвъртък, 22 декември 2011 г.
петък, 16 декември 2011 г.
вторник, 6 декември 2011 г.
сряда, 30 ноември 2011 г.
ВРЕМЕ Е ЗА НОВИТЕ ПРИКАЗКИ НА NIGHTWISH!
Новият албум е свръх емоционален, с епично звучене, магичен, пълен със страст, с мощен творчески заряд и с уникалното им въображение, той е безумно добър!
Откриващото парче Taikatalvi ни въвежда в приказния свят, докато слушаме музиката от музикална кутия и гласът на легендата Марко Хиетала. Потопени в прекрасните магични звуци неусетно, но съвсем логично, се пренасяме в Storytime - гръмкия сингъл, който ни запраща в света на братя Грим. Третата композиция Ghost river комбинира лиричното настроение, родено от гласа на Анетте, крещящия вокал на херра Хиетала, безмилостни китарни рифове, намесващи се помежду им и припяващ детския хор. Слизайки на брега от реката на духовете ние бавно напредваме към любовта, която може би ще открием в едно почти меланхолично джазово настроение в Slow, Love, Slow, което напомня на музикалната атмосфера от филма "Туин Пийкс". И след това нетипично за групата отклонение, което демонстрират за първи път, Nightwish ни повеждат по добре познатата и утъпкана пътека от предишните си творения с I Want My Tears Back, наситено с фолклорно настроение от Финландия. Зловещото Scaretale започва с тревожно пиано и отново хор на деца, които разкриват страха си от злите герои на приказния свят. Тук Анетте захвърля мекотата от предишните песни и демонстрира завидни вокални превъплъщения на злодеи и вещици. А Марко Хиетала влиза в ролята на цирков шут, за да внесе малко веселост в цялата мрачна атмосфера. Arabesque ни внушава тревожност по друг начин - чрез използването на тъпани и тромпети. Едно задъхано инструментално темпо. Ние сякаш не гледаме приказен филм, нито четем приказки - истината е, че ние СМЕ ВЪТРЕ в приказката. Злото изведнъж ни изоставя и отново сме успокоени (упоени) от вокалната лиричност на Анетте в красивата и нежна балада Turn Loose The Mermaids. Rest Calm e едно тежко парче, което вдъхва живец на стържещите китари, но без да засенчва нежния глас на роува Олзон. Харесва ми как умело са съчетали в новия си албум редуването на бързи и безмилостни настроения с успокояващи композиции. Следващата The Crow, The Owl and the Dove звучи като заглавие на поредната приказка, която поднесена музикално звучи до някаква степен като балада на Скорпиънс. Ооо, и сега идва една разтърсваща музикална симфония от тревожни възгласи, нежни шепоти, ритмични барабанни удари и ревящи китари - Last Ride Of the Day, едно от любимите ми в албума. Спомням си едно дълго парче в първия албум с новата кралица на този грандиозен епос от нощни желания - The Poet and The Pendulum, което ни впечатли освен с блестящата си композиция, и с дължината си. Останали верни на този успех, Nightwish отново са на линия с тринайсетминутната сага Song Of Myself. Няма да разказвам за нея, в случая музиката говори повече от думите. И ето я заглавната творба - Imaginaerum - един свят на въображението, така изкусно създаден, че ни припомня най-доброто, което сме слушали като музикален фон от филмираните приказки. Тя ни връща там, откъдето започнахме - музикалната кутия. Помните ли я? Дааа, трудно се излиза от света на приказките…
Не бързайте, останете още малко и чуйте отново това музикално великолепие.
събота, 26 ноември 2011 г.
от "ПОСЛЕДНАНОЩ"
Жена му Мария пушеше третата си поредна цигара на терасата. Беше твърде напрегната, за да обърне внимание на хладния полъх на вятъра. Не усещаше как пали цигара след цигара и как става все по-студено. Не виждаше нищо пред себе си, въпреки обилно осветената пътека пред вилата. Защото погледът й беше пълен с тези дълбоки, искрящо сини очи на мъжа й. Те я бяха опиянили, бяха омагьосали сърцето й и тя виждаше в техния собственик един истински мъж. Твърде често напоследък ставаха вечерите, които помръчаваха безоблачната синева. А тази вечер довеждаше бурята на взаимоотношенията им. Но Мария не искаше да се разделят. Напротив. Това никога не й бе минавало през ума. Каквото и да й се случваше в такива моменти. Щеше да продължи да пуши, докато той дойдеше при нея с познатите реплики – “ти беше виновна, гледай да не се повтаря” или “стига си се правила, че съжаляваш и лягай на пода ”.
сряда, 23 ноември 2011 г.
четвъртък, 17 ноември 2011 г.
от "ТИХА НОЩ В АДА"
Нещастият му живот отброяваше дните и го следваше като изкупителна жертва още като беше дете. Тогава една машина отряза палеца и средния пръст на дясната му ръка. Изживя три години от най-свежата си възраст невинен в затвора и можеше да лежи още, ако не беше някакъв заблудил се от добра съвест адвокат, който поправи грешката си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)