Радостта от очакването за нещо приятно винаги е голяма. А когато то се случи ден по-късно, тя е с нищо несравнима.
Нетърпението преди да отворят вратите на залата прераства в огнено ликуване с първите тонове от концерта. Възторгът се дължи и на факта, че когато финландската кралица с лебедов глас излиза преди един сезон на сцената на Пловдивския амфитеатър тези фенове очакват изкристализирал железен звук, но се оказва, че само една бегла светлосянка от него пробягва покрай ушите им и бързо отшумява, за да отстъпи пред класическата атмосфера.
Ликът на кралицата, разделен от полусянка, се спуска от черна драперия пред многобройните запленени очи. Неравномерното дихание на всеки един в залата я поклаща като тих вятър. Броени минути след това тя се появява, а ние виждаме само силуетът й, който завършва с рогова корона. В кулминационен момент от първото парче тя маха короната и драперията пада, за да могат фенове и кралица да се видят ясно без никакви прегради.
Почитатели от различни възрасти силно, но и премерено показват насладата от факта, че въпреки лошите метеорологични условия, тя отново е на метри от тях. Премерено, защото когато тя спира да пее, за да съобщи нещо, всички млъкват като верни поданици.
Удивлението блести в техните и нейни очи и като слънчев лъч отново разтапя сърцето на ледената кралица, за да подкрепи вярата й, че в тези топли географски ширини хората , които ценят таланта й, желаят да я видят отново скоро. Макар това да бъде едва април догодина.
