"Полицаят погледна ръчния си часовник- 7.09 сутринта, точно когато прочете и последната дума от тънкото романче. Когато го остави на нощното шкафче, очите му наистина уморени и изтощени като на пиян без мярка, погледнаха Веселин. Но само секунди по-късно те се насочиха към празния стол, където трябваше да седи партньорът му. Полицаят се изправи и след първите три крачки той закова на място, вледенен от червените петна наоколо. Имаше няколко върху чаршафа и облегалките на стола. Червената следа водеше от него, минаваше по паркета и килима и продължаваше надолу по стълбите. Ужасен, с ускорен ритъм на сърцето си, полицаят се затича по стълбите и в един момент видя, че петната липсват. Обърна се назад - онези си стояха както и преди малко, но необяснимо защо бяха прекъснати. Умело изтрити? Събрани в издърпаната риза на почти издъхващия нещастник? Второто му се струваше по- вероятно, първото беше просто изключено. Ако са били изтрити, защо само част от тях?
Когато се озова в кухнята, той се огледа наоколо. Целият трепереше, чувстваше капките пот избили по врата и гърба му за невероятно кратко време. Дланите му се бяха навлажнили. Отиде в трапезарията, но там беше тихо и пусто. Нямаше следа от човешко присъствие. Сам не знаеше защо, но чувстваше, че трябва да провери в банята или тоалетната. Приближи се до вратата на тоалетната и я отвори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар