Новият албум е свръх емоционален, с епично звучене, магичен, пълен със страст, с мощен творчески заряд и с уникалното им въображение, той е безумно добър!
Откриващото парче Taikatalvi ни въвежда в приказния свят, докато слушаме музиката от музикална кутия и гласът на легендата Марко Хиетала. Потопени в прекрасните магични звуци неусетно, но съвсем логично, се пренасяме в Storytime - гръмкия сингъл, който ни запраща в света на братя Грим. Третата композиция Ghost river комбинира лиричното настроение, родено от гласа на Анетте, крещящия вокал на херра Хиетала, безмилостни китарни рифове, намесващи се помежду им и припяващ детския хор. Слизайки на брега от реката на духовете ние бавно напредваме към любовта, която може би ще открием в едно почти меланхолично джазово настроение в Slow, Love, Slow, което напомня на музикалната атмосфера от филма "Туин Пийкс". И след това нетипично за групата отклонение, което демонстрират за първи път, Nightwish ни повеждат по добре познатата и утъпкана пътека от предишните си творения с I Want My Tears Back, наситено с фолклорно настроение от Финландия. Зловещото Scaretale започва с тревожно пиано и отново хор на деца, които разкриват страха си от злите герои на приказния свят. Тук Анетте захвърля мекотата от предишните песни и демонстрира завидни вокални превъплъщения на злодеи и вещици. А Марко Хиетала влиза в ролята на цирков шут, за да внесе малко веселост в цялата мрачна атмосфера. Arabesque ни внушава тревожност по друг начин - чрез използването на тъпани и тромпети. Едно задъхано инструментално темпо. Ние сякаш не гледаме приказен филм, нито четем приказки - истината е, че ние СМЕ ВЪТРЕ в приказката. Злото изведнъж ни изоставя и отново сме успокоени (упоени) от вокалната лиричност на Анетте в красивата и нежна балада Turn Loose The Mermaids. Rest Calm e едно тежко парче, което вдъхва живец на стържещите китари, но без да засенчва нежния глас на роува Олзон. Харесва ми как умело са съчетали в новия си албум редуването на бързи и безмилостни настроения с успокояващи композиции. Следващата The Crow, The Owl and the Dove звучи като заглавие на поредната приказка, която поднесена музикално звучи до някаква степен като балада на Скорпиънс. Ооо, и сега идва една разтърсваща музикална симфония от тревожни възгласи, нежни шепоти, ритмични барабанни удари и ревящи китари - Last Ride Of the Day, едно от любимите ми в албума. Спомням си едно дълго парче в първия албум с новата кралица на този грандиозен епос от нощни желания - The Poet and The Pendulum, което ни впечатли освен с блестящата си композиция, и с дължината си. Останали верни на този успех, Nightwish отново са на линия с тринайсетминутната сага Song Of Myself. Няма да разказвам за нея, в случая музиката говори повече от думите. И ето я заглавната творба - Imaginaerum - един свят на въображението, така изкусно създаден, че ни припомня най-доброто, което сме слушали като музикален фон от филмираните приказки. Тя ни връща там, откъдето започнахме - музикалната кутия. Помните ли я? Дааа, трудно се излиза от света на приказките…
Не бързайте, останете още малко и чуйте отново това музикално великолепие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар