Изведнъж той се почувства притеснен. Сякаш в малкия му ресторант се бе настанил не човек, а бомба със закъснител. Имаше чувството, че съм направил нещо, което ще ме измъчва завинаги. Поднесе ми чая и застана до мен. Все едно беше сложил отрова и чакаше да види как се задъхвам и падам от стола. Чудеше се какво да прави, къде да застане. Накрая седна срещу мен и се загледа в бледото ми лице.
Няма коментари:
Публикуване на коментар