Късната работа уморяваше най-много очите й и когато видя онова нещо на дървото, помисли, че зрението й играе лоша шега. Приближавайки се, Лиана видя, че това не е камък, нито голямо гнездо, а нещо като вързоп. Душата й се разтрепери от покъртителната гледка.
Завито в одеяло, едно бебе стоеше изоставено между оплешивяващите клони. Леден полъх на ужас проникна в чувствителната й душа. Огледа се наоколо, сякаш да потърси помощ. Ушите й доловиха тих плач. Като че ли бебето се бе събудило и изплашило от внезапното присъствие на човек. Лиана протегна ръце да улови бебето, но спря объркана. То беше завързано. Треперещите й ръце се засуетяха, но успя да го отвърже и да го доближи до тялото си.
Бебето още нямаше коса, а малките му очи вече лееха поток от сълзи. Дребните му пръсти търсеха опора по тялото и тя го прегърна нежно.
Влязоха в апартамента. Лиана напали печката в кухнята и измъкна биберон от аптечката. Спомените за болнавото й дете я натъжиха още повече. Беше умряло няколко месеца след раждането и тя се грижеше съвсем сама за него. Мъжът й я бе напуснал, когато Лиана му каза, че е бременна и трябва да помислят за семейство.
Стопли мляко и след минута бебето я гледаше спокойно и плахо й се усмихваше. Докато го оглеждаше, тя забеляза някакво листче да се подава от джоба на елечето му. Измъкна го и зачете написаното.
“Съжаляваме за това, което направихме с бебето ни. Но и двамата с мъжа ми сме безработни. Не можехме да го хвърлим в някой контейнер, защото си представяхме ужаса от последствията. Искаме да попадне в добри ръце и да живее като всички нормални деца, обкръжен от истинско семейство. Ние нищо не можем да му осигурим. Благодарим на човека, който го приюти и го молим да ни прости.”
Лиана погледна бебето в мъничките му очи и му се усмихна през леко замрежения й от сълзи поглед.
- Имаш голям късмет, бебчо. Ще живеем като истинско семейство. – Тя го целуна по челцето и го притисна до себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар